ЛАГЕРЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Лагерът на Бялото Братство

    В нашия живот, там горе край езерата, общата работа беше обич­на на всички ни. Всички с готовност се отзовавахме, а често ста­ваше нужда да се предприеме такава обща работа за устройване на общия ни живот. Участието на Учителя въодушевяваше и вдъх­но­вяваше всички.



  При Учителя всяка работа добиваше характер на задача. И ние като ученици я изпълнявахме с любов и внимание. Тъй тя ста­ва­ше за нас предмет на учение, неразделна част от школата.



  Когато ставаше нужда да се поправят пътеките, да се съп­ро­вож­дат конете, да се правят мостове през мочурливите и меки места или да се уреди продоволствието, винаги имаше готови хора, които сво­бодно по своя инициатива извършваха работата просто, без за­по­вед и нареждане, при това скромно, незабелязано и без шум.



    Днешният ден ще наречем ден на Божията работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде дето има криви пъ­теки, ще се изправят; дето има пътеки, обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото из­чис­ти­те отвън, това става и вътре във вас. Колко часа ще определите за работа за Бога? (Три часа.) Значи всеки ще даде три часа от вре­мето си за работа, за чистене; като погледнете около лагера, и вие да сте доволни, и външните хора, които дохождат тук, да са до­волни. Който дойде отвън, да види, че тук живеят хора с велики идеи. Вие трябва да изчистите така, като че Господ ще ви посети. Ка­то работите с любов, вие ще бъдете радостни и весели.



    Ние сме дошли тук на планината, устроили сме нашия стан. Има­ме за цел да се образува връзка между невидимия свят и фи­зи­ческия. Ако вие мислите, че на планината няма никой, много се лъ­жете!



  Ние сме дошли на планината да се порадваме на делата на Бо­га, да се срещнем и да се разговорим с Него.



  Ние сме дошли тук да изкопаем много голямо богатство. На Ри­ла има места, които съдържат онзи нектар, онази първична сила. Жиз­неният еликсир го има по тези места.



  Една екскурзия има смисъл дотолкова, доколкото виждаме Бо­га в Природата.



  На планината може да се придобие нещо! На планината се при­добива само чистота! Като се върнеш долу в полето, всичко оно­­ва, което сте взели в планината, ще го обработите, ще го турите на работа.



  На планината човек има много по-голяма възможност да на­ме­­ри Истината, отколкото в града! Радвайте се, че хората отиват на планините на чист въздух, на простор.



  Ние сме дошли на планината, за да разберем волята Божия и да я изпълним.



    Всяко отиване на планината има за цел влизане в досег със си­­лите на живата Природа и облагородяване на човека. Той трябва да се върне от планината обновен физически и с нова мисъл в съз­на­­нието. Екскурзията трябва да се смята като отиване в един по-висш свят.



    Заемете се да очистите мястото около палатките си, да ги око­паете добре, да махнете всички клечки около тях. После, излейте три кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е по­леп­нал по тях. Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази ра­бота. Водата е благословение в живота. Взета като символ, тя из­­мива, разтваря и отнася всички нечистотии.



  Когато сте неразположени, омъчнени от нещо, правете раз­лич­ни опити, да трансформирате състоянието си. Ако човек е по­све­тен, той ще се ползва от всичко. Вземете за пример мъха. Ка­мъ­ните, които не могат да служат като почва за висшите растения, са добра почва за мъха. За да живее върху камъните, мъхът все из­влича някаква храна от тях. В такъв случай, когато сте скръбни, об­ременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и по­лейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си ка­жете: “Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб.” Вие ще кажете, че такъв опит е смешен, защото не мо­же да даде никакви резултати. Опитайте се, може този камък, ка­то на мъха, да ви даде нещо. Питам: Камъните, като се пекат, не да­ват ли нещо? Вие пак ще кажете, че е невъзможно камък да се пе­че. Какво ще кажете за варовика тогава? Когато варовикът се пе­че, от него се получава негасена вар и въгледвуокис. И после, ко­гато негасената вар се залее с вода, тя се превръща в гасена, ко­ято има голямо употребление в живота. Следователно при за­ли­ва­нето на камъка с вода все може да стане някаква реакция, по­доб­­на на гасенето на варта. И тогава разумният ще използва тази ре­­акция, а неразумният ще се откаже от всякакъв опит. Наистина, не всички камъни, като се заливат с вода и като се пекат на огъня, да­ват нещо ново, но ученикът трябва да търси, да прави опити. Тър­­сенето, опитите ще го доведат до някакви резултати.



    Който прилага Любовта, малко говори, много върши.



    Понякога, като станете сутрин, вие сте недоволни от времето, от палатката, от това или онова. Това не е правилно разсъждение. Сут­рин, като станете, не допускайте никакви отрицателни мисли в ума си. Считайте, като че сега влизате в живота като новородено де­­те.



    Упражнение



  Сутрин, преди да излезете, хубаво е 4–5 минути да употребите за концентрация. През това време съзнанието ви не трябва да се лу­та. Нищо да не ви смущава. Ще се учите да бъдете герои, да не до­пущате нищо тревожно в съзнанието си. Трябва да се научите на то­зи закон. Иначе, образуват се пукнатини, през които влизат външни вли­яния във вас. Божественото изисква абсолютна свобода.



    Когато седите в лоша хижа и се оплаквате, вие не сте прави. Ако аз съм в такава хижа, ако е възможно, ще я очистя или ще из­ляза и ще си направя нова.



  Старостта е една хижа. Като остарееш, обнови тялото си и вът­решния си живот, а не да се оплакваш.



  Някой се оплаква от този, от онзи, от всички. А пък законът е та­къв: Каквито са нашите отношения към Бога, такива са от­но­ше­ни­я­та на хората към нас. Ако отношенията ти към Бога не са пра­вил­ни, ще срещнеш противодействие не само от хората, но и от ця­лата Природа.



    Някой път си казваш: “Това не ми се прави, онова не ми се пра­ви.” Така се вкаменяваш. Човек трябва да знае какво да направи: по­могни, където трябва, полей това дръвче, очисти този извор. Ми­на­ваш по пътя, виждаш камък. Вдигни го. Вдигането на това камъче ще ти донесе голямо щастие. Не питай: “Защо ще вдигам това ка­мъ­че?” Като го вдигнеш, то ще се зарадва.



  Първото нещо е да работим върху своето повдигане и върху сре­дата, в която сме поставени, да услужваме на всички. Всички хо­ра, на които сте дали по една круша от вашата градина, са ви ста­нали приятели. Затова е хубаво торбите ви да са пълни с круши.



    Като давате нещо, имайте предвид, че то принадлежи не вам, а на Бога!



  Когато някой е натъжен, намерете начин тайно да му на­пра­ви­те добро.



  Кажете ли си: “Аз направих това”, работата ви пропада.



  Когато правиш добро, крий го. Никой да не го знае. Това е ве­лик закон. Нека само Бог да го знае.



    Абсолютно добро в света е да бъдем добри за всички.



  Трябва да се научим да бъдем внимателни и нежни с малките рас­тения, с малките животни.



  Това, което вършите на другите, вършите го на Бога!



  И тъй, торбите на всички трябва да бъдат пълни, да раздават. За­това именно е казано в Писанието: “Даром сте взели, даром да­вай­те!” В това отношение Природата ни дава пример на абсолютно без­користие. Ето, толкова време как сме тук, ние се ползваме без­плат­но от дърва за отопление, за готвене. Вечер, събрани около го­лемия огън, ние имаме възможност да попеем, да посвирим малко и да благодарим на Бога за благата, от които се ползваме през де­ня. Братята, които свирят на цигулка, дадоха добър пример на без­користие. Дойде един от тях около огъня, вземе цигулката си и раз­дава. Цигулката е торбата, от която той вади едно музикално пар­че вместо ябълка, второ – вместо круша, и трето – вместо киф­ла. Всеки брат и сестра, които свирят, трябва да изпълнят най-много по три парчета. Всяка вечер ще ни свирят по три парчета, и то все но­ви. Истинският цигулар разполага с голям репертоар. Тези са но­ви­те възгледи, които трябва да приложи всеки, който иска да бъде уче­ник. Торбата на ученика трябва да е пълна и той щедро да раз­да­ва от нея.



    Казвам: Човек трябва да работи над себе си, да развива си­ла­та, която е вложена в него. Той трябва да развива тази сила в се­бе си, не да се показва, че е по-силен от другите, но чрез нея да при­добие свободата си. Кой е по-силен – който се топли на огъня или кой­то кладе огъня? Обаче и този, който се топли на огъня, и този, кой­то кладе огъня, трябва да благодарят на клековете, че стават жер­тва за тях. Ако вие използвате разумно благата, които планината ви дава, и обработите полученото както за вас, така и за ближните си, тази жертва е оправдана. Тогава и клековете ще минат от по-нис­ко в по-високо състояние. Условията, при които те живеят тук, са неблагоприятни. Следователно от вашата разумна работа зависи и подобрението на техните условия.



    Видиш ли един клек, разгледай го с окото на учения, а не с око­то на простия. Простият ще каже: Клек е това – и ще го захвърли на­страна. Ученият ще го вземе близо до себе си, ще разгледа фор­ма­та, големината, устройството му. После под микроскоп ще раз­гле­да тъканите му. Той няма да го остави, докато не проникне в не­говия вътрешен смисъл. В това отношение планината крие много тай­ни, много богатства, но още не ги дава на хората. Защо? – Защото ги намира за невежи. Ако им открие богатствата си преж­де­вре­мен­но, тя ще ги спъне в техния път.



    Кои неща считаме ценни? Всяко нещо, което Бог е създал, пред­ставя известна ценност. Ценностите, които виждаме в разум­на­та Природа, са представяли и представят велики блага за нас, как­то в миналото, така и днес. Такова нещо ще представят те и в да­лечното бъдеще. Ако можете да се ползвате правилно от тия бла­га, те ще носят щастие за вас. Не можете ли правилно да ги из­ползвате, те ще ви създадат ред нещастия. Например, който стъп­ва внимателно по камъните, той ще се ползва от тяхната енергия и ще бъде щастлив. Който стъпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по някакъв начин и да се чувства нещастен. Стъпвайте вни­мателно по камъните, като опитвате с краката си тяхната ус­той­чивост. Най-малката неустойчивост на камъните може да ви из­ненада, да паднете и да си счупите глава, ръка или крак. Освен то­ва сутрин и вечер не сядайте на голи камъни. Винаги носете със се­бе си по една малка възглавничка, която да туряте върху студения ка­мък. На обяд, когато слънцето грее силно, можете да сядате на­право на камъните. Те са приели много слънчева енергия и дей­с­т­ват лечебно върху човека.



    Ако искате да се ползвате от условията тук, по три пъти на ден трябва да си миете краката до коленете.



  Тук, на планината, трябва да вървите внимателно. Като вър­ви­те по път, който не е направен, не гледайте настрани, не гледайте на­горе, а надолу. Иначе ще се препънете о някой камък.



  Днешният ден е хубав. Когато нашите мисли не са хармонични, и времето се разваля.



  Природата обича да нямате никакви тревоги и грижи, когато оти­дете всред нея. Потребна й е най-малко една седмица, за да ви ос­вободи от всички тези неща и после да влее във вас от своето съ­държание.



  Когато отивате всред Природата, считайте, че това са форми, в които Бог се проявява. Навсякъде четете как Бог се проявява. Ако не гледате така на Природата, тогава какво ще разберете от нея?



  Господ дойде да говори на евреите на планината, но те се уп­лашиха и планината се облече в мъгла.



    Едно от правилата за тук е: Всичко ще ядете тук, преди да е за­лязло слънцето. След като залезе, не яжте. Вода може да пиете. За­лезе ли слънцето, никакво ядене. Стойте гладни. То е за пред­по­чи­тане.



  Съзнанието ви да бъде будно. Дето е будна мисълта, не е опас­но. Студената вода не утолява жаждата, а топлата вода я уто­ля­ва.



  На планината, особено на тази височина, обливането да става с топла вода, понеже от студената вода капилярите се свиват и се явя­ват много неприятни последствия. Например може да стане зат­ва­ряне на мехура. Не се обленявайте, всякога носете в себе си киб­рит; запалете огън и стоплете вода.



  Планината иска да си добре облечен. Тя казва: “Гол човек не ис­кам при мен. Голите долу, а облечените при мен да идват.”



  Планината изисква първо да не губите нормалната топлина на тялото си. Човек трябва да е добре облечен, особено сутрин и ве­чер. После, краката му трябва да бъдат топли. Трябва да има въл­нени чорапи.



    Краката са много чувствителни. И затова човек трябва да хо­ди бос известно време, за да възприема теченията, които идат от зе­мята. Но не трябва да ходи много време бос, за да не загрубеят кра­ката. Сега хората с тези обуща на краката изгубват чув­с­т­ви­тел­ността си.



  В града, в праха не считам за добро да се ходи бос. В града тряб­ва да ходите обути и никога боси. Като излезете в Природата, мо­жете да ходите боси по тревата 2–3 часа, за да стане обмяна меж­ду енергиите на земята и вашите. Земята ще ви предаде нещо и ще приеме нещо от вас. Събуйте си обущата, измийте си краката. Да­­же три пъти на ден може да правите това.



  За да бъде човек в нормално състояние, трябва да гледа кра­­ка­та му да са топли. Ако са студени, трябва да ги стопли. На влаж­но мяс­то не трябва да се ходи бос, но по суха трева или по на­горещени ка­мъни. Дето камъните са остри, там човек трябва да е обут.



    Можете да правите лятно време всеки ден обливни бани със слън­чева вода или с вода, стоплена на огъня. След обливната баня тряб­ва да се изпият една или няколко чаши гореща вода, защото при банята се губи част от телесната топлина.



  След обливната баня може да се прави слънчева.



  Никакви студени душове.



  Всяка сутрин излагайте гърба си на слънце. Постойте така един час, между 7 и 8 часа.



  При слънчевите бани ще обръщате към слънцето ту гърдите, ту гърба си. Главата ви ще бъде обърната към север. Не трябва да из­лагате главата си на слънце, защото тя ще привлече слънчевата енер­гия изведнъж и не ще успеете да я възприемете и използвате. Важ­но е при слънчевите бани да се изпотите. Затова се покрийте при слънчевите бани с бял или яснозелен плат.



  Слънчевите енергии идат най-интензивно пред изгрев слънце и във време на изгрева. На всички се препоръчва да излизат половин час преди изгрев слънце и да възприемат ранните слънчеви лъчи. Зо­рата дава на човека такава енергия, каквато никоя друга сила не мо­же да му даде. Облаците не пречат на това. Те пречат да виждаш слън­цето, но енергиите минават през тях.



  През това време мислете върху най-хубавите неща, които зна­е­те. Направете този опит за цяла година и ще видите, че 99% вашият опит ще излезе сполучлив.



    Тук прилагайте упражненията за дълбоко дишане. Англо­сак­сон­ските народи, които взеха индуските методи за дишане, се на­тък­наха на големи трудности. Тези методи имаха ка­та­стро­фал­но вли­яние върху тия, които ги приложиха. Те са неприложими за за­пад­ната култура.



    Въздухът е носител на Божествени мисли. Той предава Бо­жес­­­твените мисли на мозъка. Свещено нещо е въздухът. Човек въз­при­­ема чрез въздуха мислите и ги предава на мозъка. Ето защо ко­гато човек диша, съзнанието му трябва да бъде будно, защото то­гава мислите се възприемат от човека.



  Ние сме дошли на езерата, за да възприемаме свещените мис­ли чрез въздуха.



  В ниските места, дето живеят обикновени хора и животни, въз­духът е пълен с обикновени мисли. Тук сме дошли, за да въз­при­емем чистите Божествени мисли.



  Няколко дена разумната Природа даде буря, ветрове, за да се пречисти въздухът, та да можем днес да възприемем Бо­жес­т­ве­­ните мисли. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова вие ще мо­жете да се ползвате от енергиите и мислите на въздуха.



    Какво придобихте, като дойдохте на този планински въздух? Вън­­шно скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все при­­добихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Пла­­нината е кредитор, който дава на своите клиенти. Те идат при не­­го със заявления, с писма и изтеглят известна сума. Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нуж­­ното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на пла­ни­ната, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после, като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте при­ели. Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрег­нете на работа.



    Казвам: Който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик. На­при­мер някой ходи много прегърбен. Щом сте дошли тук, никаква гър­би­ца, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате! Всички бол­ки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете до­ма си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъ­ти на ден. Например, вие можете да миете ръцете си по 5–6–10 пъ­ти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво из­ре­че­ние. Водата има свойство, дето я турите, тя пада, нищо не остава от нея. Миете ли лицето си с вода, тя слиза надолу, без да остава вър­ху него.



    Като ученици вие трябва да бъдете внимателни, да имате буд­но съзнание. Като отидете при някой извор, не трябва веднага да пиете вода, но поседете малко и след това внимателно при­стъ­пе­те към извора. Налейте вода в чаша и пийте бавно, глътка по глът­ка. Ако сте сгорещени, изпотени, все едно че пожар става в ор­ганизма ви. Следователно водата гаси вътрешния пожар в човека. Вся­ка болка показва, че пожар има във вас – гори нещо в организма ви. При пиене на вода съзнанието ви трябва да е будно, за да може вся­ка глътка да отиде на болното място, а не в стомаха.



    Ако съм пред един планински извор и дойде при мен човек, и ме помоли за чаша вода, трябва ли да се страхувам, че ако му дам ча­ша вода, утре няма да има за мене? Изворът постоянно тече, той има убеждение. Извор, който пресъхва, няма убеждение. Защо? – Защото в неговото убеждение има изключения. Изворите на Бо­жес­твеният свят никога не престават. В техните убеждения няма из­ключения. Изворите на човешкия свят пресъхват. В техните убеж­де­ния има изключения.



    Чистете изворите в планините. Има закон: Каквото направите от­вън, ще стане вътре и във вас. Като чистите изворите вън, ще се от­ворят изворите и вътре във вас. Като наредите нещата вън, ще се наредят и вашите мисли. От друга страна, каквото направите око­ло вас, това ще се отрази върху цялото човечество. Като очистите из­ворите тук, ще допринесете за повдигането на този народ и на чо­вечеството. Ще влеете нов подтик в техния живот.



  След очистването на извора водата почва да се изтича леко на­долу и радостта, която чувства тя при движението, се предава на чо­века. Като дойде някой човек при този извор, който сме изчистили, ще почувства радост в душата си. Някои хора са отчаяни, песимисти, за­щото около тях има неочистени извори.



  Да вземем мостовете, които правите върху рекичките на пла­ни­ната. В тях вие влагате вашите идеи. И който мине по тези мос­то­ве, ще ги възприеме.



  Всички извори са хубави като метод за трансформиране на енер­гиите, на тъжните състояния. Като гледаме водата, от нея излиза осо­бена разумна сила, която действа на нас, уравновесява силите ни.



  Тези дни ще посветим един ден на лагера. Дето има нужда от пъ­теки, ще ги направим. Като дойде човек, да познае, че тези хора имат нова идея.



  Работете така, като че Господ ще дойде на гости. Всички да се научите да бъдете весели. Днешният ден съдържа всички Божии бла­га.



  От езерото на Чистотата водата минава под земята и извира в чеш­мата при второто езеро. И понеже езерото на Чистотата е из­ло­жено на слънце и приема много слънчева енергия, затова водата на чешмичката при второто езеро е богата с нея.



  Трябва да знаете, че тук, на езерата, ви предстои една задача. Те­зи, които са ви довели тук, са ви дали задача. Тези места са за раз­мишление и молитва. Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се мо­лите на хората.



    Ще ходите като обикновени, а ще мислите като необикновени.



  Ще ходите скромно облечени, а вътрешно ще бъдете богати!



    Искам да станете така чисти както тези езера. Да станете та­ка хубави както тези места. И всеки един от вас да си направи вът­ре такава красива чешма както тази, която направихме. И на­края на живота си да останете млади! И като се приближите вече до крайния предел на земния си живот, пак да имате желание да се учи­те. И даже като умираш, пак да имаш желание да дигнеш ръка, за да помогнеш на някого, а не да му кажеш: “Отивам при Господа. С тези работи не се занимавам.”